Замърсяването на въздуха – най-големият екологичен риск на Европа

Приблизително 467 000 души умират преждевременно всяка година заради замърсяването на въздуха, съгласно доклад на Европейската агенция за околната среда. (Снимка: Damián Bakarcic)

От Мишел Перет (Превод: Камен Чанов)

Лондон, 3 май, 15:52 ч.

Здравните проблеми, свързани с качеството на въздуха, бяха поставени в центъра на вниманието тази седмица заедно със Световния ден за борба с астмата, който се провежда всяка година през месец май. Няма съмнение по въпроса, че замърсяването на въздуха е нездравословно, както и че влошава състояния, подобни на астмата. От известно време насам Европейската комисия се бори с този проблем. Според доклад на Европейската федерация на асоциациите на пациенти с алергии и заболявания на дихателните пътища (EFA), в Европейския съюз 10 пъти повече хора умират в следствие от замърсяването на въздуха, отколкото от пътни произшествия.

Публикуваният в края на миналата година доклад за Качеството на въздуха в Европа на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) сочи, че замърсяването на въздуха е имало значително въздействие върху здравето на европейци, особено в урбанизираните региони. За периода 2000 г. до 2014 г. ЕАОС е анализирала данни за качеството на въздуха от станции за мониториране, разположени из цяла Европа, включително от повече от 400 града. В доклада се казва, че качеството на въздуха бавно се е подобрявало, но и че неговото замърсяване също така е продължавало да бъде единственият най-голям екологичен риск в Европа, водещ до по-ниско качество на живота, причинено от заболявания, както и до преждевременната смърт на приблизително 467 000 души.

Докладът също така показва, че през 2014 г. около 85% от урбанизираното население на ЕС е било изложено на нива на фините прахови частици, считани от Световната здравна организация (СЗО) за вредни за човешкото здраве. Фините прахови частици могат да причинят или да влошат сърдечно-съдови болести, астма и рак на белите дробове. „Намаляването на емисиите доведе до подобрения в качеството на въздуха в Европа, но това не е достатъчно, за да се избегне недопустимата вреда върху човешкото здраве и околната среда“, казва изпълнителният директор на ЕАОС, Hans Bruyninckx, при публикуването на доклада.

Директивата за качеството на атмосферния въздух на ЕС поставя пределно допустими стойности за замърсители на въздуха, включително за азотен диоксид (NO2), дразнещ газ, който причинява възпаление на дихателните пътища при високи концентрации. Продължителното му вдишване може да намали функционирането на белите дробове, да увеличи риска от респираторни заболявания и да засили реакцията към алергени.

Когато бъдат превишени установените в Директивата пределни допустими стойности, държавите членки са длъжни да приемат и изпълнят планове за качеството на въздуха, с които да разрешат проблема. Въпреки това задължение, качеството на въздуха остава проблем за 23 от 28-те държави членки, които допускат превишаване на пределните допустими стойности за качеството на въздуха. Това включва повече от 130 града из цяла Европа.

Правни препирни и наказания

През февруари тази година Европейската комисия отправи последно предупреждение към Германия, Франция, Испания, Италия и Великобритания във връзка с неспособността им да се справят с непрекъснатите превишавания на допустимите нива на азотен диоксид (NO2) в атмосферния въздух. В Германия са засегнати 28 от атмосферните зони, като в това число влизат Берлин, Мюнхен, Хамбург и Кьолн; във Франция – 19 зони, включително Париж, Марсилия и Лион; в Обединеното кралство – 16 зони, сред които Лондон, Бирмингам, Лийдс и Глазгоу; в Италия – 12 зони, включително Рим, Милано и Торино и в Испания – три зони, едната от които е в Мадрид, а другите две са в Барселона.

Отговорност на всяка една отделна държава е да избере подходящите мерки за справяне с превишените норми, но според Комисията за изпълнението на задълженията им са необходими много повече усилия на местно, регионално и национално равнище. Ако държавите членки не предприемат действия в рамките на два месеца, ЕК може да реши да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз (СЕС). Процес, който накрая може да доведе до значителни глоби за провинилата се държава. А Комисията не се страхува да поеме по този път. Тя вече предприе съдебни действия срещу държавите членки заради лошото качество на атмосферния въздух, като първоначално фокусът бе върху фините прахови частици, за които срокът за съответствие изтече през 2005 г. Крайният срок за спазване на NO2 изтече през 2010 г.

През април СЕС стигна до заключението, че България е виновна за систематичното и постоянното превишаване на европейските норми за фините прахови частици за територията на цялата стрнаа. Решението не съдържаше каквито и да е финансови санкции срещу държавата, с изключение на това, че България трябва да заплати собствените си съдебни разноски, както и тези на комисията. Полша е следващата държава, която ще бъде изправена пред СЕС по въпроса за фините прахови частици.

Към днешна дата юридически действия във връзка с NO2 са предприети срещу 12 държави членки, като понастоящем текат наказателни производства срещу Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Испания и Обединеното кралство. От петте държави, към които е отправено последно предупреждение, Италия не е отговорила в срок, каза източник на Комисията пред EUobserver миналата седмица. Франция и Великобритания изпратиха отговорите си в срок, но ЕК все още оценява отговорите. И Испания, и Германия поискаха удължаване. Предполага се, че може да последват допълнителни действия срещу други държави членки.

Очаква се качеството на атмосферния въздух да бъде една от темите по време на преговорите между Великобритания и ЕС по „Брекзит“, когато започнат следващата седмица.
Правителството на Обединеното кралство вече се е опитало да запази плановете си в тайна, цитирайки общите избирателни правила, но миналата седмица му беше наредено да публикува плановете след решение на Върховния съд. Въпреки юридическите препирни и заплахата от налагане на санкции, все още изглежда, че държавите членки на ЕС са изправени пред предизвикателства, които им пречат да изпълнят изискванията по директивата за качеството на атмосферния въздух.

На 28 април 2017г, страните членки на ЕС приеха нови правила за въглищните предприятия, които замърсяват въздуха (Снимка: Windgeist)

Реални разходи за икономиката

Едва преди месец бе отправен политически призив за повече усилия за справяне с причините за алергиите и астмата. Призивът настоява за по-решителни действия за гарантиране на чист въздух и бе направен от многостранно партньорство между Групата по интереси на Европейския парламент за алергии и астма, Европейската академия по алергология и клинична имунология и Европейската асоциация на пациентите.

Президентът на EFA Микаела Одемир заяви: „Засилването на алергиите, астмата и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е тясно свързано с качеството на въздуха, който хората дишат. С помощта на EFA призоваваме за по-строго законодателство за качеството на въздуха на европейско равнище с някои удовлетворителни резултати, като по-стриктни нива на замърсяване до 2030 г. за повечето замърсители, но местните и националните власти трябва да дадат приоритет на спазването на изискванията за качеството на въздуха в своите политики и да зачитат определените норми. “

Европейското бюро по околна среда (EEB) се съгласява, че е необходимо да се предприемат повече действия срещу държавите членки, както и че хората в Европа все повече осъзнават опасностите от токсичното замърсяване на въздуха. Говорителят на EEB Антон Лазар каза пред EUobserver, че неспособността на държавите да изпълнят поставените ограничения за качеството на въздуха е „тревожна“. „Европейските закони са предназначени да защитават гражданите от вреди и затова действията на ЕС срещу държави членки, които не успяват да се справят със замърсения въздух, трябва да бъдат приветствани и насърчавани. Като граждани, това е отличен пример за това „какво може да направи Европа за нас“, каза той. „По-строги санкции биха могли да бъдат ефективни при принуждаването на правителствата да действат, но те не би трябвало да бъдат необходими, тъй като намаляването на замърсяването има огромни ползи за здравето, околната среда и дори за икономиката. Всяко лице, страдащо от бронхит или астма и в резултат на това, неработоспособно, представлява реален разход за икономиката; правителствата трябва да разберат това. “

Това становище бе подкрепено от Европейския алианс за обществено здраве (EPHA), според който стриктното прилагане на съществуващите стандарти на ЕС по отношение на качеството на въздуха е жизненоважно за общественото здраве. „Финансовите стимули са жизненоважни, за да се гарантира правилното прилагане на правото на ЕС. Държавите членки не трябва да разглеждат политиките за изпълнение като разходи, а по-скоро като инвестиция „, заяви за EUobserver координаторът на политиката на EPHA Золтан Масай-Козубек. „Здравословната икономика се нуждае от здравословно население – въпреки това, замърсяването на въздуха затруднява икономическата производителност и икономическите разходи, свързани със здравето, са огромни – разходите за здравеопазване само от замърсяването на въздуха се оценяват на 330 – 940 милиарда евро годишно“.

Световната здравна организация заяви, че макар нейните собствени насоки да не са правно обвързващи, тя работи в тясно сътрудничество със страните от ЕС, за да предостави доказателства за разработване на устойчиви политики за подобряване на качеството на въздуха. Замърсяването на въздуха представлява сериозно бреме за здравето, околната среда, националните икономики и благосъстоянието в Европа, заяви организацията за EUobserver.

Нови стандарти за качество на атмосферния въздух

Докато Комисията се бори с неуспеха на държавите членки да изпълнят директивата за качеството на въздуха, те приеха нови стандарти на 28 април 2017 г. във връзка с въпроса за замърсяването на въздуха от големите горивни инсталации (LCP), които в голяма степен засягат въгледобивната промишленост. Според EEB 280-те електроцентрали, работещи с въглища в ЕС, които произвеждат една четвърт от цялата електроенергия произведена в блока, са отговорни за повече от 70% от емисиите на серен диоксид в ЕС и за над 40% от емисиите от азотни оксиди в промишления сектор.

Така нареченият LCP BREF определя по-ниски нива на емисиите на азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2) и прахови частици (PM) във въздуха, както и за първи път живак.
Ако се прилага стриктно в целия ЕС, произтичащите от това намаления на вредните емисии биха могли да спестят повече от 20 000 живота годишно от замърсяването с въглища, според доклад, публикуван през октомври миналата година. Новите стандарти ще трябва да бъдат спазени до 2021 г., но подобно на директивата за качеството на атмосферния въздух, LCP BREF ще бъде тест за държавите членки, както и за волята на индустрията, да почисти въздуха в Европа.

Христо Илиев